„Един сайт, специално създаден за всички хора, които са чували, знаят или искат да знаят за банатските българи, за всички, които говорят палкенски, за палкенете, чиито прадеди са останали или само са преминали през Стар Бешенов през тези няколко стотин години и за всички, които имат роднини, семейство и приятели палкене!”
Братята Александър и Гюро Лаврови от Асеново подготвят своята родова история за второто издание на книгата, но имат затруднения при възстановяването на данните от далечното минало.
Затова ме помолиха да дам гласност на техния разказ с молба да им помогнем да намерят роднини във Винга или по света, където има потомци на старата фамилия Ловрови, променена в тяхното семейство на Лавров по стечение на обстоятелства.
Ето и историята на асеновските Ловрови:
Родоначалник на асеновската фамилия Ловров е Никола Ловров. Във Винга е служител в железниците. С първите групи вингански преселници той пристига в поселището Дълбок геран-Плевенско заедно с младата си невеста Анастасия /Манушева /от Кренцуловите. През 1892г е от основателите на Асеново. В България се препитава със земеделие. В началото на 20 век си опитва късмета и на гурбет в Северна Америка. Има дъщеря Мария и син Гюра.
Почти не се говори в нашата общност за банатските българи в Бело блато. Малко по численост, те някак остават встрани от дейностите на все още големите банатски български села. Това обаче не ги обезкуражава и за пореден път доказва, че въпреки малобройността банатските българи могат да са активен културен център, който да се бори за оцеляването на общността.
Един чудесен филм на Българската национална телевизия прави всички българи съпричастни към съдбата на българите в Бело блато.
Отделете малко време, за да го видите, ако вече не сте. Уверявам Ви, че си струва!
Представяме ви само уводната част от по-голям труд, носещ горното заглавие. Надяваме се авторът Валентин Антонов по-скоро да ни запознае и направи съпричастни с историята на село Драгомирово, както обеща. Статия за основаването на Драгомиров можете да намерите в секция "Статии".
Бях осемгодишен, когато се преселихме да живеем в с. Драгомирово, Свищовско, родното място на моята майка. Беше барутно време, Втората световна война не беше още приключила. Тук за пръв път чух банатския говор, който просъществувал с близо 200-годишна история и се запазил в необичайната фонетична среда на няколко европейски езика. Този банатски говор бе получил сполучливо своите незаменими заемки от сръбски, унгарски и немски езици за понятия, състояния и съществителни, с които българите емигрирали след жестоко потушеното Чипровско възстание от 1688 г. се срещат в новата действителност и второто им отечество - ТИМИШКИ БАНАТ.
